Атопичен Дерматит

Атопичен Дерматит (АД) е въображаемо заболяване! Това е диагноза, чрез която са ви обявили, че нямат представа какво се случва в организма на детето ви.

Сигурно познавате поне едно дете, което официално да е диагностицирано с Атопичен Дерматит.

Във всички видове непознати реакции по кожата, придружени със сърбеж, които се появяват през неравноделни периоди от време, при децата (че дори и при възрастните), алопатичната медицина с готовност поставя диагнозата АД.

Официален и специфичен лабораторен тест не съществува, който да потвърди тази диагноза.

В медицината много трудно се доказват връзки между на пръв поглед несвързани проявления. Кой би се досетил да изследва децата с тази диагноза за наличие на едноклетъчни паразити? Ние се досетихме! При това още преди 20 години. И при всички случаи на официално поставена диагноза АД открихме паразити или силно токсични вещества, които са продукт от жизнения цикъл на паразити, живеещи у майката.

Как изглеждат паразитите според децата.

Как може в новородено бебе да има едноклетъчни паразити?!

Може. Оказва се, че паразитите, през кръвния поток, намират чудесна среда за своя жизнен цикъл именно в човешките ембриони. А онези паразити, които не преминават по кръвен път, преминават конгенитално – през пъпната връв. Повечето едноклетъчни паразити най-често се срещат в червата, черния дроб, далака и бъбреците на хората. Оттам те имат пряк път към кръвния поток и попадането им в човешкия ембрион е въпрос на часове. Излизайки от имунната система на майката и влизайки в изграждащата се имунна система на плода, паразитите са като в рая. При бебето те могат да нанесат такива увреждания, че не само да забавят развитието на детето, а буквално да го обезобразят за цял живот. И въпреки, че имунната система на ембриона е доста първична, тя реагира на атаката от паразити и показва прояви, които са обезпокоителни.

Едно дете с Атопичен Дерматит не страда никога само от характерните за тази диагноза симптоми. Винаги има и друго проявление, сякаш обривите по кожата не са достатъчни. Но това друго проявление обикновено показва степента на опаразитяване на детето, също пораженията, които едноклетъчните паразити са нанесли и не на последно място вида на самите паразити.

Какви точно паразити могат да нападнат ембриона?

Най-често срещаната е Ламблия интестиналис.

Оплаквания, освен наличието на сърбящи кожни обриви:

  • Сърбеж преди уриниране;
  • Болки в ингвиналната област;
  • Циклична хрема, придружена с обилни секрети, несвързана сезонно (периодичността на хремата вероятно е свързана с цикъла на възпроизводство на паразита);
  • Постоянно подуто коремче;
  • Компроментиран имунитет  – алергии;

Следващият едноклетъчен паразит, който се среща в голяма степен при новородени и деца до 2 годишна възраст е Токсоплазма гондии (ТГ). В медицинската литература се споменава, че този паразит, попаднал в благоприятна среда се трансформира в бързо рециклиращи се трахизоити и инфектира различни органи, включително и централната нервна система (ЦНС). Трахизоитите могат силно да увредят мозъка. Също така е вярно, че цистите на Токсоплазма гондии могат да съществуват дълги години, без да бъдат обезпокоявани от имунната система. Така инфекциите с ТГ са латентни, безсимптомно, но организмът все пак открива токсичните им вещества, тъй като последните дразнят тъканите и организмът се опитва да изолира дразнителя. Отделят се антитела и се натрупва тъкан около цистите, а тази тъкан пък формира кисти, доброкачествени тумори и в редки случаи злокачествени тумори. Заразата се предава от бременната жена на фетуса конгенитално и обикновено е фактор за безплодие, предизвиква спонтанни аборти или раждане на фатално увредено дете.

Оплаквания, освен наличието на сърбящи кожни обриви:

  • Липса на добро настроение, лесна раздразнимост;
  • Загуба на апетит;
  • Постоянни или чести тремори на брадичката и/или ръцете;
  • Нездрав цвят на кожата;
  • Въпреки, че е уморено бебето, не заспива или се буди през кратки интервали от време;
  • Поява на кисти по тялото;
  • Болки в корема и кръста;
  • Обилно нощно уриниране;

Ентамоеба хистолитика

Оплаквания, освен наличието на сърбящи кожни обриви:

  • Асматично дишане, свистене на гърдите;
  • Ненаддаване на телесното тегло;
  • Често повръщане (повече от 5 пъти на ден);
  • Установени нарушения на храносмилателни ензими;
  • Жълти длани;
  • Компроментиран имунитет – алергии към кучета, котки, мляко.

Трихомонас вагиналис (ТВ) и Трихомонас хоминис (ТХ)

Тези паразити съществуват в подвижна форма, предават се много лесно по полов път, оцеляват извън организма 24 часа и предпочитат сладка вода, урина и сперма. Заразяването може да стане от ползване на джакузита, вани, сладководни басейни… Лесно попадат в уро-гениталната област.

Доскоро този паразит не го смятаха за особено опасен, но се оказва, че негови цисти се срещат в кръвта, което според някои учени е предпоставка за неогенеза.  

Оплаквания, освен наличието на сърбящи кожни обриви:

  • Възпаления на част или всички лигавици;
  • Ниско тегло на бебето и трудно наддаване на тегло;
  • Преждевременно раждане;
  • Възпаления след уриниране;
  • Задържане на урина;
  • Генитално течение с неприятна миризма;
  • Подути лимфни възли;

Изброените по-горе едноклетъчни паразити се срещат в 90% от нашите пациенти с диагноза Атопичен Дерматит. В останалите 10% се намират по-екзотични едноклетъчни паразити, като Малария и Бабезия. Често срещано явление е бебе, нападнато от няколко вида едноклетъчни паразити.

Бебетата лесно „хващат“ алергии, тъй като имунната им система често пъти се налага да се бори с по-сериозен дразнител. Алергиите са просто сигнал, че нещо сериозно се случва в бебето. Живеем в нездравословна среда, приемаме с храната, въздуха и обикалящата ни среда достатъчно химия, но и без да знаем, можем да заразим нероденото си бебе с паразити или техните отровни патогени.

Лечението на протозойни паразити за възрастни може да стане с препаратите: Метронизадол, Хлороквин, Нитронидазол, Тинидазол, Хлорхексидин глюконат, Дилоксанид фуроат и производни. Проблемът е, че тяхното действие има странични ефекти, опасни за здравето и живота на плода. Безопасното лечение е именно с препарата „Пара-7“®, който не съдържа токсични билки. Най-вредната му съставка е етиловият алкохол, който се приема в количество 20 капки и не е опасен дори за най-слабата бременна жена, а дозата от 3 капки, разтворена в течност, не е опасна за бебе над 10 кг.

След прием на противопаразитно средство, често имунната система на човека е затруднена с борбата на анаеробните бактерии, освободени от загиването на едноклетъчните паразити. Тези анаеробни бактерии са също опасни за здравето на бебето и майката. Затова силно препоръчваме, след лечение на паразити да се премине курс на изчистване на организма с продуктите „Магнезиев Детокс“® или CellFood®.

Преди да решите на своя глава да лекувате, добре е да посетите специалист по биорезонансна диагностика, който с точност да установи проблемите  и лечението на детето и майката.

Ако ви е била полезна статията, можете да прочетете повече за паразитите, които най-често се срещат сред пациентите в статиите „Паразити живеещи в човешкия организъм в умерен климатичен пояс“ част 1 и част 2.

Купи „Пара-7“®

Купи „Магнезиев Детокс“®


Следвайте ни или споделете:
0

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харасва Ви блога? Моля споделете!

  • RSS
  • Follow by Email
  • Facebook
  • Twitter
    Visit Us
  • Pinterest
    Pinterest
  • Instagram