Клиничен случай с незаздравяваща рана

Едно просто падане и една банална рана могат да вгорчат живота ни повече, отколкото можем да допуснем. Защото, когато ни превръзват, никой не допуска, че можем да сме развили непоносимост към някой превързочен препарат/материал.

Този клиничен случай е от практиката на д-р Григорова и ние смятаме, че е много показателен относно влиянието на на пръв поглед безобидни широкоспектърни дезинфектанти и антисептични средства.

М.Г. (45г) се обърна по спешност към мен с обяснението, че раната на крака ѝ не заздравява, а вместо това се влошава, което влияе на целия организъм. Пациентката дойде с треска и температура. През месец юли 2018 г. паднала по време на работа. Падането било не повече от метър височина, но се ударила лошо в медиалната част на големия пищял (Tibia), следствие което се получило силно натъртване на удареното място. Преглед от лекар установил, че натъртването не налага хирургическа интервенция, но след седмица мястото силно се подуло, следствие вътрешен гноен хематом, придружен с температура и треска, което принудило М.Г. отново да се обърне към травматолог. Пациентката не можела не просто да ходи, а дори да стъпи на този крак. Този път я изпратили при хирург, който направил нужната операция, поставил и дренаж. Превързали мястото, добавили и йодасепт. М.Г. останала в болница, под наблюдение, една седмица, където я лекували с антибиотик вътрешно, а външно – йодасепт, оксикорт и кислородна вода. След излизане от болницата, препоръчали същите медикаменти за превръзка и пациентката стриктно спазвала дните и часовете за превръзка на раната. Последното се извършвало в медицинско заведение.  Две седмици след операцията М.Д. забелязала, че раната ѝ се подува, зачервена е силно и около нея се образували болезнени обриви. Освен това раната не заздравявала, а обривите се увеличавали. На по-следващ етап се появила и черна тъкан по отворената рана, както и гной, която текла при всяко изправяне на крака. Пациентката помолила няколко пъти да ѝ сменят медикаментите, с които я превръзват, но това не се случило. Два месеца раната не се подобрявала, а състоянието на М.Г. се влошавало.

Първи прием М.Г.
Първи прием
Първи прием М.Г.
Първи прием

На този етап тя се обърна към мен и след биорезонансния тест установих, че пациентката има непоносимост към йодасепт и оксикорт, употребявани за обработка на рани. Тестът показа необходимост от „Магнезиев Детокс“ ® и външна превръзка с риванол, както и промивки със смрадлика. Прилагайки този курс на лечение за две седмици раната се затвори и пациентката не е имала повече нужда от превръзка. Но през месец октомври се наложило да бъде придружител в болнично заведение, където тя е прекарала дълги часове. След прекараните няколко дни в болнични условия и като придружител, раната ѝ се отваря повторно и възпаленията се възобновили.

Вторият биорезонансен тест е бил на 16 ноември и е установена инфекция от Enterococcus Faecalis. Изписани са за вътрешен прием:

Хомеопатична смес против Enterococcus Faecalis;

CellFood® капки.

И след многобройни тестове на различни средства и препарати за обработка на рани, се открила подходящата формула за тази пациентка. Трябвало да промива раната със следните средства:

Шведска горчивка;

Риванол;

Тинктура от билката „Ранилист“ (Хайдушко биле, Betonica Officinalis).

Отново бяха нужни две седмици, за да се затвори раната. И до момента пациентката не е имала проблеми с тази рана.

След втория прием М.Г.
След втория прием
След втория прием М.Г.
След втория прием
Следвайте ни или споделете:
0

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харасва Ви блога? Моля споделете!

  • RSS
  • Follow by Email
  • Facebook
  • Twitter
    Visit Us
  • Pinterest
    Pinterest
  • Instagram