Паразити живеещи в човешкия организъм в умерен климатичен пояс – Част 2

Вторият вид са кръглите червеи, наречени още Нематоди (Nematoda).

Смята се, че кръглите червеи, нематоди, са основните причинители на гастро-интестиналните паразитни инфекции.

Те засягат около 50% от населението в света, особено в районите с топъл климат и ниска санитарна култура.

За страните с умерен климат и с добре развито медицинско обслужване се смята, че паразитите нематоди не са сериозен медицински проблем. Това е голяма заблуда. Там паразитите необосновано не се търсят и остават много често неоткрити и не лекувани. Нашата практика показва, че дори в много богати страни хора с много висок статус често имат такива паразити, за които никой дори и не подозира.

Втората заблуда е, че паразитите нематоди причиняват главно гастро-интестинални проблеми. Опитът ни показва, че освен увреждания на тънко и дебело черво или дразнене/възпаление, поради наличие на нематоди, пациентите страдат наравно също от: смущения в имунната система, черен дроб, жлъчен мехур, далак, панкреас, гениталии, съдова система, сърце, бели дробове, кожа, бъбреци и стави.

Това показва какви сериозни патогени са кръглите червеи и колко силно те сриват имунната система на човека. При децата сме установили, че едно опаразитено дете никога не е здраво. Родителите го довеждат с оплаквания от: постоянни хреми, кашлици, лош сън, нарушени когнитивни възможности, слаба концентрация, нервност, труден характер… а детето всъщност страда от паразити, не лекувани дълго време.

Световната Здравна Организация препоръчва за лечение на нематоди следните препарати: Albendazole, Mebendazole, Levamisole, Pyrautel, а в някои страни е разрешен за лечение на хора и Ivermectin, известно антихеламинтно средство за животни. Тези препарати не са разрешени за бременни жени. Освен това практиката ни е показала, че нито един от тях не е напълно ефективен за всеки от коментираните паразити.

Фармацевтичната промишленост е в дълг към хората за разработка на нови антихелминтни препарати. Те не са изгодни от гледна точка на бизнеса, тъй като се приемат на един цикъл за кратко време, а не са лекарства за цял живот.

Признание за нуждата от нови антихелминтни лекарства е присъждането на Нобеловата награда за физиология и медицина за 2015 година, като половината е дадена на William Campbell и Satoshi Omura за разработката на новия антипаразитен препарат Avermectin и деривата му Ivermectin, особено подходящи против причинената от паразити филариаза (слонска болест, елефантиаза). Другата половина от Нобеловата награда е присъдена на китайския лекар Youyou Tu за разработка на антималаричното лекарство на билкова основа Artemizinin.

Третият вид паразити, които нападат човек се наричат Плоски червеи или още Trematoda (Смукалници) и Cestoda.

От своя страна плоските червеи са разделени на две групи:

  • Метили (Trematoda)
  • Тении (Cestoda)

Метилите са облигатно паразитни и имат по два гостоприемника: молюски (мекотели) и гръбначни животни. Повечето трематоди са хермафродити, но има и такива с полово размножаване, като  Schistosoma. Изглеждат като пришълци от друга планета. Почти всички са достатъчно големи, за да се разпознават с просто око. Нямат обособени глава и тяло, и имат различни начини за хранене от гостоприемника.

Цикълът на развитие на метилите е доста сложен: От яйца се развиват ларви (miracidium); в първия гостоприемник (охлюва) се развиват два стадия (sporocyst и cercaria); във втория гостоприемник (гръбначно животно) се развиват последните два статия: metacercaria и зрелият индивид.

При хората най-широко са разпространени следните родове метили:

Schistosoma (Bilharzia),

Clonorchis,

Opistorchis,

Fasciola,

Paragonimus

и Fasciolopsis.

Повечето от тях са типични за тропическите райони, но днес, чрез широката размяна на стоки, климатичните промени и пътуванията на хората по цял свят, тези паразитни заболявания се срещат навсякъде.

Метилите се класифицират в две групи:

  • Тъканни метили: в черния дроб и жлъчните пътища; в белите дробове
  • Кръвни метили.

Тениите паразитират в червата на гръбначните животни и човека. В предната им част се намира глава (сколекс) с кукички и смукала. Тялото е съставено от сегменти (проглотити), а те се произвеждат в предната част, след сколекса, докато паразитът е жив.

Най-известните видове тении са:

  • Taenia solium – по свинете.
  • Taenia saginata – по кравите.
  • Diphylobotrium – по рибите.

Всичките те живеят и у хората. Техният живот може да бъде внушителните 10 години у човека, а според изследванията на Mayo Clinic – и над 30 години! Обикновено обитават червата, но някои от тях могат да се намерят и в други органи. Свинската тения може да формира цисти в различни тъкани и органи, дори в мозъка на човека. Това се получава ако се погълнат яйца. Те мигрират извън храносмилателната система и формират ларвени цисти в тъканите. Ако се погълнат ларви от несготвено месо, тогава ларвите се развиват в червата.

Тениите са хермафродити, но се съешават два индивида и така се получава хибридизацията на гените.

Симптомите за опаразитяване с плоски червеи в храносмилателната система са: повдигане, повръщане, болки в корема, диария, чувство за слабост, загуба на тегло. Симптоми от инвазивна инфекция са: треска, подутини или кисти, алергични реакции, невралгични симптоми, включително и припадъци. Много често паразитите пребивават в човека дълго време безсимптомно, като отслабват организма, снижават качеството и продължителността на живота на човек.

Конвенционалната медицина диагностицира чрез СТ – сканиране, ЯМР, ултразвук и рентгенография. Лекарствата, които изписват обикновено са: Prazoquantel, Albendazole.

Четвъртият и последен клас паразити, които нападат хората се нарича „Паразит тип въже“ или Human Funis Vermis.

Тук навлизаме в една съвсем непозната за науката и официално неутвърдена област. Става дума за заболяване на червата, при което от ануса на пациента излиза обилна, плътна, слузеста маса. Смята се, че това е паразитно по произход заболяване, а най-вероятният паразит е Human Funis Vermis, популярно наречен „паразит-въже“.

Първите официални съобщения са направени през 2006 г. от д-р Николай Губарев и колектив („Живот на ръба. Епохата на квантовата биология“ от Джим Ал-Халили и Джонджо Макфадън). След приложени методи за промивка дебелото черво на пациент със солено мляко, разтвор на сода бикарбонат, евкалипт и прясно изцеден лимонов сок се описва отделянето на медузоподобна слуз и по-плътни формирования, неравномерно уплътнени и усукани. Според описанията тези формирования са с неравномерна форма, като усукано въже, със смукала по предната част, подобна на глава и смучещи тела отстрани по дължина на тялото. Характерна особеност е наличието на не един алиментален канал, а на няколко, с ширина 50-150мкм. Описани са кръгли, подобни на перли, сферични телца, с диаметър 35-40мкм вътре в каналите. Цветът на тези „въжета“ е от бял до кафяв и след измиване имат своя специфична миризма. На дължина паразитът-въже може да достигне един метър.

Личният ни опит с тези паразити, които се срещат и в България, ни позволява да направим извод, че феноменът Human Funis Vermis вероятно е свързан с протозойната група паразити. Вероятно е този феномен да се дължи на паразит от подгрупата Mycetozoa (slime moulds). Както е известно, те са способни да живеят поотделно, като едноклетъчни; в даден момент образуват общо желеобразно тяло, способно да се движи, а също така и да формират спороцисти, от които отново се развиват подвижни протозои. Протозойните спороцисти се събират най-много в далака и черния дроб на човек.

Тази желеобразна материя уврежда организма с отделените от нея токсини, като най-силно страдат имунната и лимфната системи, и централната нервна система.

В микробиологията в научен план се интересуват от подгрупата протозои Mycetozoa като носители, осигуряващи симбиозна среда за съществуване на други различни микроорганизми, като Legionella pneumonia, Mycobacterium и Francisella tularensis. Изтъква се, че тези протозои не понасят алкализация на средата и силна йонна концентрация. Това съвпада с възгледите на професор G. Enderlein за паразитните гъбични формирования в кръвта на човека, които започват живота си от микроскопичен „миш“ (mish) или казано иначе спора, циста. При нарушаване на равновесната среда и pH на кръвта в посока към подкиселяване, този първоизточник се развива в кръвта до форми с много по-големи размери.

В желанието ни да хвърлим повече светлина върху този проблем, напомняме и за изследванията на проф. М.Н. Сарахчук от Киев, който смята че един подобен вид мицетозоа от природата, Lycogala epidendrum (вълче мляко), разпръсква спори, за които той твърди, че когато попаднат в организма на човек, те се развиват в плазмодии, които в симбиоза с различни вируси стават причина за хронични болестни състояния, като псориазис, алергии, полиартрит и рак.

Тинктурата „Пара-7“ се справя с почти всички описани по-горе паразити и паразитни заболявания. В комбинация с „Магнезиев Детокс“, прочистват целия организъм, включително остатъчните токсини, с които тялото не може да се справи самостоятелно.

Следвайте ни или споделете:
13

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харасва Ви блога? Моля споделете!

  • RSS
  • Follow by Email
  • Facebook
  • Google+
    https://blog.heliantheae.bg/2017/11/06/paraziti_3
  • Pinterest
    Pinterest
  • Instagram