Паразити живеещи в човешкия организъм в умерен климатичен пояс – Част 1

„Паразитизмът е най-висшата форма на хищничество“ – Чарлз Дарвин

 

Човешкият вид винаги е бил гостоприемник на паразити и заедно с човешката миграция, паразитите също са успели да се разпространят и привикнат с местообитания, които са по-сурови за оцеляване. Световната статистика за ежегодно опаразитени хора е ужасяваща и въпреки, че жителите на по-напредналите държави разполагат с повече възможности за справяне с паразитите, именно те обръщат най-малко внимание на този проблем. Бедните жители на държави като  Сомалия, Зимбабве и Индия отдавна се раждат с паразити в тялото си и непрекъснато търсят начин да се избавят от тях. Разбира се, условията на живот в такива държави предполагат един непрекъснат кръговрат от постъпващи инфекциозни цисти или ларви в техните организми и напуснали същите тези организми цисти или ларви в диагностичен стадий.

В цяла Европа пречистват водата, която се използва за домашни нужди, но също така най-много в Европа се търсят хранителни продукти с био произход. Или иначе казано няма как да се заразите с паразити, докато си миете зъбите в Европа. Но докато похапвате суши, дивечово месо или такова от животно отгледано на село, пиете био мляко – направо издоено от съседската крава, наслаждавате се на салата от градинските зеленчуци на село или обичате да ходите на река, язовир, езеро, за да поплувате или поджапате в августовските жеги, то вие определено имате повод да се съмнявате в наличието на паразити във вашето тяло.

Причините, които обструктират здравните организации да се справят трайно с паразитите са достатъчно разнообразни. Най-съществените са, че въпреки изследванията, които се правят на реки, язовири и езера, концентрацията на ларви или цисти е сравнително ниска, като цяло, във водните басейни. Достатъчна е една циста или ларва на кубичен метър вода, но тя е много трудно откриваема. Същото важи и за цистите/ларвите, които се намират в месото или сред зеленчуците. Едно микробиологично изследване на било то коя храна, се прави върху малко парче от тази храна. Няма как да се изследва цялата. Средствата за превенция, които се ползват, за да може месото или зеленчуците да бъдат предварително обезпаразитени рядко действат на цистите или ларвите. Последните обикновено са обвити в кутикулна обвивка и не интерактират с външния свят, докато не се появи гостоприемник. Медикаментите, които дават на стопанските животни, срещу паразити, вършат работа срещу паразитите в животното, но не и срещу техните цисти/ларви. Обикновено паразитите снасят своите цисти/ларви на места, които са различни от идеалната за даден паразит среда. Също много видове паразити ползват междинен гостоприемник, като птици, гризачи, насекоми, земноводни, който да послужи за излюпването на цистите/ларвите (Leucochloridium paradoxum, Dicrocoelium dendriticum, разред Filariidae и мн. други) И не на последно място е причината, че дори да измием добре дадена храна, вероятността чрез това действие да премахнем евентуални цисти/ларви от нея е нищожна. Термичната обработка на храната е сигурен начин да сме сигурни, че храната ни е лишена от паразити.

Зловещата статистика, която споменах по-горе важи и за Европа. Според данни на Световната Здравна Организация Европа трайно се е преборила с някои екзотични заболявания дължащи се на паразити, като Малария, Денга и донякъде Лайшманиоза, но в същото време средните стойности на опаразитените европейци са 7 на всеки 10 човека. Като тази статистика е доста по-успокоителна за европейците живеещи на места, където лятото е сравнително кратко и същевременно не толкова горещо. Жителите на Финландия, северната част на европейска Русия, Швеция, Норвегия, северна Полша, Естония, Латвия и Дания са далеч по-големи късметлии; при тях опаразитените са 4 на всеки 10 човека. По аналогичен начин, колкото по- на юг гледаме, толкова повече паразити се срещат в човешкото тяло.  Дори екзотичните споменати по-горе Денга, Лайшманиоза и Малария.

Когато говорим за паразити, избягването на терминологията е трудна работа. А самото им разнообразие налага един по-сериозен подход. Общата култура по темата обикновено се изчерпва с бегли познания относно детските глисти и повечето възрастни смятат, че самото им наименование бележи и възрастовата група, която те нападат. Това е голяма заблуда. Освен това паразитите, които можем да отглеждаме в тялото си са няколко десетки, до стотици (в зависимост от местоживеенето ни и навиците ни), а да знаем толкова малко за паразитите е безхаберие. Таксонометриците са се погрижили да сложат интересни имена на почти всички паразити, познати на човека, а аз в тази статия ще се опитам да обобщя паразитите по видове, които засягат човек и в същото време сме лекували успешно при наши пациенти.

Има 4 големи групи паразити, които нападат нашите тела.

Първият вид са едноклетъчните паразити, наречени още Protozoa (първо животни).

Тук са обединени еукариотни (притежаващи ядро) едноклетъчни организми. Това са вероятно първите живи и подвижни клетки, които се хранят с други клетки, размножават се и оцеляват при най-различни условия. Днес тези микроорганизми таксономично не са причислени към царството на животните, а са в отделно царство Protozoa, Protista. Към това царство принадлежат седем големи отдела: Amoebozoa, Euglenozoa, Choanozoa, Loukozoa, Percolozoa, Microsporidia и Sulcozoa.

Те се хранят по различен начин: някои са в симбиоза с други организми, други са паразити и се хранят като хищници с готови живи клетки.

В активно състояние те са тропозоиди, които се движат, хранят и размножават, а някои могат да преминават във форма на неактивни цисти, способни да дадат ново ято тропозоиди.

Движението им се осъществява по няколко начина и според него те се делят на следните видове:

  • Амебоиди, които се придвижват чрез преливане на плазмата във вид на псевдоподи (лъжливи крака), като Entamoeba histolytica

  • Флагелати (камшичести), като Giardia lamblia

  • Цилиати (ресничести), като Balantidium coli

  • Спорозои, като Plasmodium, причинителите на малария.

Размножават се чрез делене (не сексуално) и сексуално (чрез сливане на ядра), а някои могат да си прехвърлят генетичен материал чрез т.нар. конюгация.

Описани са над 20 хиляди вида протозойни микроорганизми. От тях малка част са патогенни за човека, но вредата и загубите от тях са неизмерими. Достатъчно е да споменем маларията, а освен нея има амебиаза, ламблиаза (жиардиаза), токсоплазмоза, криптоспоридиоза, трихомониаза, болест на Чагас-Шагас, лайшманиоза, сънна болест и много други.

Заразяването става по различни начини: директно – чрез пряк контакт, фекал-орално, векторно – чрез преносители, като насекоми или ако се консумира месо от заразено животно.

Протозойните паразити са най-опасните от всички видове паразити по човека и водят до най-много смъртни случаи. Открай време хората страдат от тези заболявания и търсят средства за лечение.

За сега няма ваксини срещу тези инфекции.

Следвайте ни или споделете:
13

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харасва Ви блога? Моля споделете!

  • RSS
  • Follow by Email
  • Facebook
  • Google+
    https://blog.heliantheae.bg/2017/11/06/paraziti2
  • Pinterest
    Pinterest
  • Instagram